Западна част на Родопите

Западните Родопи са по-големият (8061 кв. км, което е 66% от общата площ), по-високият, по-култивираният и по-посещаваният дял на планината. Тук са най-високите и лични върхове (повече от 10 надвишават 2000 метра), включително и първенецът - Голям Перелик (2191 м). Други по-интересни са Широколъшки Снежник (Карлък - 2188 м), обраслият в непроходима смърчова гора Голям Персенк (2091 м), изключително обгледният Персенк (2074 м), раят на боровинките - Баташки Снежник (2082 м), огромният масив на Сютките - Голяма (2186 м) и Малка (2078 м), красавецът Турлата (1800 м) с остър правилен конус, целият обрасъл в смърч и много други. Тук са едни от най-дълбоките и живописни речни ждрела - Триградското, Буйновското, на река Герзовица, на река Мостова Сушица и др. Тук са скалните феномени Чудните мостове, естествените Чаирски езера и язовирите “Доспат”, “Батак”, “Широка поляна”, “Беглика”, “Тошков чарк” и други, чудесно вписани в околната среда. В Западните Родопи са и невероятните архитектурни резервати - Широка лъка, Ковачевица, Момчиловци, Косово и доста още интересни селища.

Тук е град Батак, както и големите туристически центрове Смолян и Велинград, зимният курорт Пампорово, християнската светиня - Бачковският манастир, останките от Асеновата крепост и много други. В Западните Родопи има около 40 туристически хижи и близо 15 туристически домове и спални в населени места. Стотици километри са маркираните туристически маршрути, като освен за пешеходен и ски-туризъм много от тях са подходящи за велосипеден туризъм.

Поддялове на Западните Родопи с най-високите им върхове са: от запад на изток - Алабак с връх Черновец (1834 м), граничен с Рила - има 3 хижи и множество маркирани маршрути. Велишко-Виденишки с връх Голяма Сютка (2186 м) - най-големият и най-дългият, но само с няколко хижи и сравнително малко маркирани маршрути; Дъбраш с връх Беслет (1938 м), граничен на Пирин, без туристически хижи, но със село Ковачевица (има туристическа спалня) - почти няма туристически маршрути; Баташка планина с връх Баташки Снежник (2082 м) - с много градове (Батак, Ракитово, Пещера, Брацигово), с язовир “Батак”. Разполага с 2 хижи и 3 туристически спални, както и с много маркирани маршрути; Перелик с връх Голям Перелик (2191 м), първенец и на цялата планина - един от най-посещаваните поддялове. Тук са Смолян, Пампорово, Широка лъка. Има 4 хижи, 1 туристическа база и 3 туристически спални, както и десетки километри маркирани маршрути; Чернатица с връх Голям Персенк (2091 м) - един от най-красивите и определено най-туристическият поддял на Западните Родопи. Тук са скалните феномени Чудните мостове, 7-те върха Персенците. Построени са над 10 хижи и няколко туристически спални, а гъстотата на маркираните туристически маршрути е рекордна за Родопите; Добростан с връх Стария бунар (1517 м) - изцяло карстов масив с много пещери (проучени и непроучени). Има 3 хижи и туристическа спалня, както и достатъчно маркирани маршрути.

Един от най-малките поддялове в Западните Родопи е Преспанският с връх Преспа (2000 м). В северното подножие на върха е сгушено най-високото село в България - Манастир (над 1500 м.н.в.). Има 6 хижи и 4 туристически спални и много км маркирани маршрути. Ардински поддял с връх Циганско градище (1827 м) е сравнително слабо посещаван заради границата с Гърция. Тук, в село Могилица, са известните Агушеви конаци, а в рида Кайнадина, непосредствено южно над Смолян, е Родопската Шипка (връх Средногорец). Няма хижи и туристически спални, но близостта на Смолян осигурява възможности за нощувка и прехрана. Маркирани маршрути има само в рида Кайнадина. Най-източният поддял на Западните Родопи е Жълти дял с връх Бучовица (1319 м), но по-забележителен е връх Алада (1241 м) с едноименния заслон край него. Край красивата местност Белите брези се намира и единствената едноименна хижа. Маркирани маршрути почти няма.